Морски вестник: Какво дири "Дръзки" край бреговете на Либия ?
02.05.2011 г.
Писа Ръка Маринова (otbrana.com)
На тържественото му изпращане за либийската мисията се бяха наредили протоколно всички без изключение. Журналистите и те не пропуснаха да си извъртят клишетата – на борда имало бойци от специалните части, имало и шест жени, и т. н. Освен това, били въоръжени до зъби, но всичко това нямало да им потрябва.
В предаването „Събота 150” пък журналистът Велизар Енчев се изцепи, че корабът бил слаба ракия, защото не бил брониран, а си нямал и вертолетна площадка. Като се върне - по неговия почин като едното нищо в базовата работилница в Атия може да му лепнат някое и друго листо броня, да заприлича на дреднаут, да не вярваш!
Какво всъщност дири „Дръзки” край бреговете на Либия? Сигурно ще разберем, щом се върнат. И ще научим, че е изказана специална благодарност от началник-щаба на лявото крило от десния фланг на оперативното командване на операциите по оперирането с оперативни средства, бригаден генерал Едикойси, който дал висока оценка, и колко е било полезно участието в мисията за повишаване нивото на оперативната съвместимост, и на уменията на командването на кораба, който е проплавал Н-брой мили, обследвал е Х-броя критични точки, самостоятелно и във взаимодействие, отработил е такива и такива способи за... и прочие. Така се правят тези неща.
Имам спомен, че като ни изпращаше за Средиземно море през 1986 г., двете от всичките три „фрегати”, с които разполагахме тогава, СКР-ите „Дръзки” и „Смели” (от 1985 г. имахме и „Бодри” – бел. ред.), адмирал Добрев ни каза „Отивате да демонстрирате единство на флаговете”. То друго не можехме и да направим, освен да демонстрираме. Флаговете сега не са същите, но идеята е ясна. И тогава на власт в Либия беше Кадафи, събрал в ръце твърде много нефт, власт и арогантност. Такива неща Големият бял брат не прощава никому! И купонът си тече.
Бележка на редакцията:
През 2001 г. е направена стъпка, в рамките на проект за паралелно изучаване на опита на организацията на Варшавския договор и НАТО, за разсекретяване на поверителни документи с определена тематика. Един от тях е от архива на бившето източногерманско разузнаване ЩАЗИ - доклад на съветския маршал Колдунов, озаглавен „Агресията на САЩ срещу Либия” и касаещ разпоредената от президента Рейгън операция „Призрачен ездач”. Тя е мотивирана като отговор на атентата в дискотека в Берлин на 5 април 1986 г., осъществен от агенти на либийските служби, при който загиват и двама американски войници.
Към 1986 г. - годината, в която адмирал Добрев окуражаваше моряците от поредната съвместна българо-съветска Средиземноморска ескадра да демонстрират „единство на флаговете”, либийската ПВО е оборудвана с модерни ракетни комплекси „Вега”, „Волхов”, „Нева” с общо над 300 ракетни установки, достатъчни за защитата на страната. Освен съветските системи в Либия има и френски ПВО комплекси „Кротал II”. Само за охраната на небето над столицата Триполи са базирани над 200 ракетни установки - 7 зенитни комплекса „Волхов”, 12 - „Нева”, 3 - „Куб”, 1 - „Оса-АК” и 2 - „Кротал II”.
Според Колдунов първите американски въздушни удари над Либия през тази година са от края на март. На 24 март група от три самолета влиза в либийското въздушно пространство откъм морето. С две ракети от комплекса „Вега” е поразена цел на дистанция 105 км. Вечерта нахлува втора група самолети, по които също са запуснати ракети. Либийската страна съобщава, че е унищожила общо пет вражески самолета, но маршал Колдунов уточнява, че според неговия анализ поразени са само три. Официалното съобщение от името на президента Рейгън е „никакви загуби”.
Рано сутринта на 15 април 1986 г. започва първата масирана атака от въздуха. Излитащите от Великобритания бомбардировачи Ф-111 навлизат към Триполи не откъм морето, а от пустинята Сахара. Първите удари са върху ПВО системите на Либия. При втория удар същия ден са атакувани Триполи и Бенгази. Едва тогава либийците задействат противовъздушната си отбрана. Те твърдят, че в рамките на два дни (15 и 16 април), са свалили общо 20 самолета, маршал Колдунов обаче отчита, че от 70 участвали в операцията американски самолета, от ПВО са засегнати около 10, с различна степен на поражения.
По време на операцията съветското летище, разположено в Укба Нафи, е внимателно заобиколено и не е планирано като цел. Със значителни поражения са военната база на джамахирията в Бенгази и военновъздушната база на югоизток от Бенгази.
На 13 февруари 2007 г. в „Шоуто на Слави” ген. Тодор Бояджиев, бивш ръководен кадър в разузнаването ни, лансира версията за българска следа в събитията от месец април 1986 г., като според него САЩ са направили опит за физическо унищожение на Кадафи и семейството му. На базата на събрана информация се оценява, че наред с военни обекти като летищата Триполи и Бенина, казармите край Бенгази, лагера Мурат Сиди Билал, фигурират и цели като казармите Бабал Азизия, където в бедуинска шатра отсяда Кадафи. Българското разузнаване предлага да се предупреди лично Кадафи, което е направено.
