Делото срещу капитан Коларов - един фарс на военното право и на военния съд
09.05.2011 г.
Otbrana.com (otbrana195711@abv.bg)
В редакцията получихме писмо от адвоката на капитан Емилиан Коларов, за чието уволнение от рамията ви разказахме преди време. Защитникйт на капитана, полковник от резерва Стоимен Гърбев, е добре известен сред военните съдии в Пловдив и страната. Бил е шеф на военната прокуратура в Пловдив
В Пловдивския военен съд беше образувано АНХД №512/2010г. срещу Капитан Елилиан Коларов от Под. 38680 – Карлово, за това че на 05.05.2010г. не изпълнил устна заповед на изпълняващия длъжността командир на поделение 38680 – гр. Карлово. С Решение №113 от 17.11.2010г. Коларов беше признат за виновен и му бе наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Решението беше обжалвано във Военно – апелативен съд гр. София и с друго такова потвърдено, без право на обжалване.
Двустепенното разглеждане на делото срещу кап. Коларов носи едни и същи пороци и не дава отговор на основния принцип в наказателното право дали обвинението е доказано по несъмнен начин и забраната присъдата да почива на предположения.
Анализирайки материалите по делото се установяват нарушения на материалния наказателен закон и процедурата по установяване на престъплението и налагането на наказание в съдебната фаза. В Закона за отбраната и въоръжените сили и правилника за приложението му изрично са посочени условията и материалната компетентност на длъжностните лица, които имат право да назначават офицери диференцирано за всяка длъжност по щата на поделението. В конкретния казус Коларов е обвинен, че не е изпълнил устна заповед на майор Христо Радулов, който изпълнявал длъжността „За командир” в поделение 38680 – Карлово. В хода на съдебното производство на съда бяха посочени точните текстове от Закона и Правилника за отбраната и въоръжените сили на Република България, които категорично доказват, че назначаването на майор Радулов „За командир” в поделение 38680 – Карлово е в нарушение на закона. Последното определя квалификацията на извършеното от Коларов в пълно противоречие със законовата норма, по която е осъден.
Допустимо ли е неизпълнение на заповед на командир, който е назначен извън законоуставения ред? На това възражение по обвинението двустепенният съд не отговаря. Описаното закононарушение по назначаването на „За командир” в поделение 38680 – Карлово е достатъчно основание по отношение на Коларов да бъде поставена оправдателна присъда.
Осъждането на Коларов извън предвидените в Наказателния кодекс норми нарушава и общите принципи в наказателното право: обществена опасност на деянието и определяне на наказанието, съобразно степента на обществена опасност на деянието извършено от дееца. В рамките на общите правила Коларов е осъден за това, че не е изпълнил заповед на командир, който по смисъл на закона и правилника е нелигитимен. На това място съдът не доказва по безспорен начин дали съществува в правния мир заповед, която Коларов не е изпълнил. В тази рамка на проблема следва да бъде определена и обществената опасност на „извършеното” от Коларов.
Логически следва въпроса, кое от двете деяния има по – голяма обществена опасност - „Неизпълнената заповед” от Коларов, който в служебната йерархия е на най-ниското командно ниво или назначаването на „За командир” в поделение 38680 – Карлово Майор Христо Радулов срещу чл. 215, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ, чл44, ал.1 от Правилника за прилагането му и Заповед №ОХ 187/30.03.2010г. на Министъра на отбраната.
И към настоящия момент майор Христо Радулов, в продължение на една година, незаконно изпълнява длъжността „За командир” в поделение 38680 – Карлово. Изводът е, че в Министерството на отбраната не са задължителни законите, правилниците и заповедите, освен за офицерите, които принципно изпълняват функционалните си задължения и са чужди на подмазвачеството пред командирите си.
С решението за предаване на съд на Коларов длъжностните лица са били наясно, че няма доказателства за осъждането му по чл.372, ал.1 от НК за „неизпълнение на заповед”. Затова в диспозитива на обвинението е включено и друго нарушение на кап. Коларов: „неизпълнение на Заповед №12/05.01.2010г.”. Такова обединение закона не допуска с оглед предвидените различни правни норми в два самостоятелни раздела на военните престъпления. Изписването на неизпълнение на Заповед №12/05.01.2010г. законадателят предвидил като на неизпълнение на задълженията по служба с оглед престъпление по чл.387, ал.1 НК. Длъжностните лица и на това място оценили, че липсват вредни последици, което определя деянието на Коларов като несъставомерно. Затова трайното им намерение Коларов да бъде наказан довело до компилация на законови норми, обединени в общ диспозитив, което закона не допуска.
При двустепенното осъждане на Коларов наказателните състави са пропуснали императивната разпоредба на чл.303 НПК, с която се забранява присъдата да почива на предположения, а признаването на подсъдимия за виновен следва да бъде доказано по несъмнен начин.
Не е необходима правна култура при непредубеден прочит на съдебните актове, с които Коларов е осъден, за да се установи, че събраните „доказателства” не дават основания за доказано по несъмнен начин престъпление. С мотивите на присъдата не възникват и съмнения относно виновността на кап. Коларов. В подкрепа на твърдението в мотивите са изписани като утежняващи вината обстоятелства осем броя нарушения на военната служба от подсъдимия, които е следвало да бъдат заличени две години преди това. Изписано е наказание „предупреждение за понижване в длъжност”, каквото не е предвидено в изброително императивната разпоредба на наказанията на чл.224 ЗОВС.
Единственият „свидетел”, който твърди, че на Коларов му била дадена заповед от „командира” майор Радулов на проведената очна ставка изненадан с въпроси извън „сценария” отговори, че не си спомня за време, дата и място на случилото се, което многократно преди това в стихотворна форма повтарял.
Вътрешното убеждение на съда при постановяване на осъдителното решение е демонстрирано с изразите, че „съдът дава вяра на свидетеля Димитров, тъй като същият бил офицер и длъжен да депозира верни показания” и „няма как свидетелят Димитров да покаже нещо различно от истината”.
