Вдигат пределната възраст за военна служба

07.01.2020 г. Вдигат пределната възраст за военна служба

 Спирдон Спирдонов

Войниците и матросите ще служат до 49 години, а четиризвездните генерали и адмирали – до 65. Всички военнослужещи ще служат с по три години над сегашната пределна възраст за военно звание, предвижда проект на изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Условието е да не са упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по КСО. 

Все пак се предвижда компромис. В преходите и заключителни документи на проекта е записано, че пределната възраст за военна служба на военнослужещите, които към датата на влизане в сила на промените са упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване, в интерес на службата може да бъде удължена до три години по решение на министъра на отбраната, след мотивирано предложение по команден ред.

На военна служба ще се приемат кандидати не по-възрастни от 40 години, независимо дали са офицери, сержанти или войници. 

Промените предвиждат още военнослужещите с висши офицерски звания и с военно звание „полковник“ (капитан I ранг), които са на длъжност повече от 4 години и откажат да бъдат преназначени на друга предложена им длъжност в същото или по-високо длъжностно ниво, продължават да заемат длъжността си за срок от 1 година.

След това се уволнява. Придобитата квалификация продължава да бъде изискване за назначаване на по-висока длъжност, но на първо място вече няма да е тя, а интересът на службата.  

 

***

Пределната възраст

 

за военна служба на войниците (матросите  става 49 години, на сержантите (старшините), офицерските кандидати и младшите офицери - 58;  офицерите със звание "майор" ("капитан III ранг") - 58 години; на офицерите със звание "подполковник" ("капитан II ранг") - 58 години; на офицерите със звание "полковник" ("капитан I ранг") - 59 години; на офицерите със звание "бригаден генерал"- 61 години; на офицерите със звание "генерал-майор" ("контраадмирал") - 61 години; офицерите със звание "генерал-лейтенант" ("вицеадмирал") - 62 години и на офицерите със звание "генерал" ("адмирал") - 65 години. А пределната възраст за офицерите с военно звание "полковник/капитан I ранг", които заемат длъжност, за която се изисква хабилитация става 65 години.

 

Мотивите на Министерството на отбраната за промените

 

„1. С цел намаляване и преодоляване на некомплекта на длъжностите за военнослужещи от въоръжените сили се налага извършването на промени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, свързани с: - увеличаване с три години на пределната възраст за военна служба /по чл. 160, ал. 1 от ЗОВСРБ/ за военнослужещите, които не са упражнили правото си на пенсия, а за длъжностите, за които се изисква хабилитация /по чл. 160, ал. 2 и 3 от ЗОВСРБ/и не са упражнили правото си на пенсия – с пет години; - възможност за увеличаване на пределната възраст до три години на военнослужещите, упражнили право на пенсия, които са нужни на въоръжените сили, по решение на министъра на отбраната, съответно след предложение по команден ред; - регламентиране на възрастта за приемане на военна служба на 40 години за всички категории военнослужещи; - въвеждане на мандат за престояване на длъжност за военнослужещите с висши офицерски звания и с военно звание „полковник“ („капитан І ранг“), които са заемали длъжност повече от 4 години и откажат да бъдат преназначени на предложената им равна или по-висока длъжност (в същото или по-високо длъжностно ниво) за срок една година.

От 2015 г. се полагат усилия за намаляване на некомплекта от военнослужещи. Изпълнени са редица мерки, които доведоха до забавяне темпа на увеличаване на некомплекта от военнослужещи, а именно:

- през 2015 г. с промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО) се даде възможност военнослужещите да упражнят правото си на пенсиониране и да останат на военна служба, като се създадоха условия за задържане на военнослужещите на военна служба и осигуряване на стабилност във въоръжените сили;

- през 2016 г. с промените в ЗОВСРБ се увеличи пределната възраст с 3 години на сержантите (старшините), офицерските кандидати и младшите офицери, с 1 година на офицерите с военно звание „майор“ („капитан ІІІ ранг“) и „подполковник“ („капитан ІІ ранг“), което даде възможност същите да останат по-продължително на военна служба;

- през 2017 г. се увеличи броят на местата за приемане на курсанти във висшите военни училища, който се запази и през следващите години;

- през 2018 г. се положиха усилия за увеличаване на приема на военна служба на лица, завършили граждански училища, както и на лица изпълнявали военна служба (кадрова военна служба), като бяха обявени над 1300 длъжности за войници (матроси) за провеждане на конкурси;

- през 2019 г. се проведе и кампанията „Бъди войник“, която допринесе за увеличаването на броя на кандидатите за участие в конкурсите за приемане на военна служба. Имаше и желаещи да постъпят на военна служба, които са повъзрастни от 28 години. Оценката е, че положените усилия за справяне с некомплекта, е с ограничени положителни въздействия.

По същество, въпреки позитивните резултати от промените в КСО от 2015 г., във въоръжените сили се създадоха две групи военнослужещи.

Първата група включва тези, които към този момент са упражнили правото си на пенсия и продължават да служат, около 1500 човека.

Втората група са тези военнослужещи, които въпреки, че могат да упражнят правото си на пенсиониране, не го упражняват. Водещ мотив за тях е, че няма друга армия в НАТО и ЕС, в която пенсионирани военнослужещи да продължават да служат.

На тази основа, Министерството на отбраната отчита определена сложност в отношенията между военнослужещи с упражнено право и такива без право на пенсия по КСО. В обозримо бъдеще това би могло да окаже негативно влияние върху поведението и действията на военнослужещите по отношение на службата им.

Увеличението на тавана на пенсиите от 01.07.2019 г. на 1200 лв., както и на броя на военнослужещите, упражнили право на пенсия до края на 2018 г., доведе до повишаване разходите за изплащане на пенсии.

Дефицитът по бюджета на фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ от бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) нарасна от 99,94 млн. лв. за 2019 г. на 147,54 млн. лв. за 2020 г. Възможно е увеличение на броя на военнослужещите, упражнили правото си на пенсия до 2029 г., независимо от въведеното допълнително от 01.01.2016 г. условие за нарастване на възрастта за всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55- годишна възраст (съответно до 45- годишна възраст за лицата от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав), което ще доведе до допълнителен дефицит по бюджета на фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“.

Съгласно приетия от Международния секретариат на НАТО документ „Определение на НАТО за разходи за отбрана“ за разходи за отбрана се считат и преките разходи за изплащане на пенсиите на военнослужещите и цивилните служители, които са упражнили правото си на пенсия.

Увеличението на броя на пенсионираните военнослужещи, както и включването на разходите за изплащане на пенсии, ще доведе до значително нарастване на процента на средствата за личен състав от общите разходи за отбрана, без да се отрази на способностите на въоръжените сили.

За изпълнение на Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Република България до 2024 г. следва 60% от разходите за отбрана да бъдат за личен състав, 20% за текуща издръжка и 20% за капиталови разходи, като акцентът е придобиване на ново въоръжение и техника.

Стремежът на МО е през 2024 г. да се постигне това съотношение, което да отговаря на Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Р България до 2020 г., Плана за развитие на въоръжените сили на Р България 2020 г. и Програмата за управление на правителството за периода 2017-2021 г.

Съществуват длъжности, които са особено важни за изпълнение на задачите на въоръжените сили, които към момента се заемат от военнослужещи, упражнили право на пенсия. Ето защо при освобождаване от военна служба на тези военнослужещи и при липса на военнослужещи, неупражнили правото си на пенсия и притежаващи изискващите се образование и квалификация (компетенции) за заемане на съответните длъжности, следва да бъде създадена възможност министърът на отбраната да взема решение по целесъобразност за удължаване на пределната възраст на военнослужещи, упражнили право на пенсия за срок до 3 години.

Въпреки положените усилия за справяне с некомплекта, все още не е постигнат желаният резултат. В определени военни формирования войнишкият (матроският), както и офицерският състав е на критичен минимум. Поради постоянно намаляващия човешки ресурс, в резултат на демографската криза в Р. България, е наложително да се регламентира възрастта за приемане на военна служба на 40 години, за всички категории военнослужещи.

Увеличаването на възрастта за приемане ще разшири кръга на потенциалните кандидати, най-вече за войнишките (матроските) длъжности. Целесъобразно е да се предприемат действия по защита на инвестициите, свързани с развитието на академичния състав и особено на тези, с доказан принос към развитието на образованието и науката във военно-образователната система.

За повишаване на мотивацията на офицерите, заемащи длъжности, изискващи хабилитация, следва да се разгледа възможността за увеличаване на пределната възраст с пет години на тези, които не са упражнили правото си на пенсия и притежават висше офицерско звание и военно звание „полковник“ („капитан І ранг“), по решение на министъра на отбраната. Способностите на системата за командване и управление на въоръжените сили се основават на принципи, гарантиращи нейното успешно функциониране, при ясно формулирано управление. Командните взаимоотношения задължително трябва да водят до постигането на ефективност в действията и да осигуряват изпълнението на задачите. Продължителният престой на една и съща длъжност от военнослужещите в повечето случаи води до неефективно изпълнение на задълженията от тяхна страна и до загуба на мотивация за служба за онези военнослужещи, които са потенциални кандидати за заемане на тези длъжности. Анализите показват, че има офицери, които заемат определена длъжност повече от 4 години и не изразяват съгласие за преназначаване на друга предлагана им длъжност в интерес на службата. Нежеланието за заемане на длъжности на равно или по-високо длъжностно ниво от офицерите, създава затруднения особено при комплектуването на важни за командната структура на въоръжените сили длъжности.

С цел недопускане появата на вероятност от компрометиране способностите на системата за командване и управление е необходимо да се предприемат действия за изменение и допълнение на нормативната уредба, чрез които да се гарантира нейното ефективно функциониране.”