На вниманието на министъра на отбраната: Кодекс за честта на пагона на българския офицер

26.04.2020 г. На вниманието на министъра на отбраната: Кодекс за честта на пагона на българския офицер

 Точка едно от проекта на кодекса: „Да се посветиш на офицерската професия, професия на дълга и честта, означава да подчиниш личния си живот на националния интерес и в мир и бран да служиш вярно и всеотдайно на своя народ и Родина.“

Ген. м-р о.з. д-р Стоимен Стоименов

Днес Българската армия, която се развива и функционира в условията на правова държава, интегрирана в колективните системи за отбрана и сигурност на НАТО и ЕС изживява мъчителна кадрова криза. Некомплектът на офицерски кадри достига почти 20%. Запазва се тенденцията на отлив на желаещи да се посветят на военната професия. Помръкна честта на пагона. Той вече не блести с неотразима светлина. Аз публикувах няколко обстойни материала посветени на военната професия и на честта на офицерския пагон в които изразих своята гледна точка по тази проблематика. Това ме освобождава от необходимостта отново да повтарям изложените тези и виждания, свързани с престижа на офицерската професия.

Тук само ще маркирам основните причини и обстоятелства които доведоха до срив на офицерската професия и до помръкване честта на пагона.

Армията съществува и се поддържа от суверена за да осигурява военната защита на страната. Тя е институцията която струва доста скъпо на българския народ. Обстоятелството, че вече 75 години живеем в мир съвсем естествено снижава интереса и доверието на една част от българския народ към армията и службата в нея.

От друга страна, Българската армия е далеч от бойната мощ с която разполагаше някогашната Българска народна армия. Днешната армия е малочислена, с остаряло въоръжение и бойна техника, която със затруднение, да не кажа по-силна дума,  може да изпълни конституционния си дълг. Разчитаме и вярваме, че НАТО ще гарантира нашата териториална цялост. Това влияе негативно на  народното доверие във въоръжените сили.

Преминаването към професионална армия почти прекъсна връзката народ-армия. Офицерството се затвори в казармите и щабовете. За мнозина, професионалните войници са наемници, които са в армията заради насъщния, а не в името на войнския дълг към Родината. Това също формира отрицателни нагласи към армията и военната служба.

Широко разпространено е мнението, че са променени предназначението и функциите на армията. Счита се от мнозина, че България подържа експедиционна армия, която служи на чужди интереси чрез участва в международни мисии, харчи народни пари и дава свидни жертви.

Безредието, беззаконието и самоуправството във връзка с войнски звания допълнително  обезцениха честта на пагона и мундира. Служители от девоенизирани структури, които нямат нищо общо с въоръжените сили, както и граждани, включително и такива със спорна репутация, членове на чуждестранни казачески организации, се кичат с генералски и офицерски звания, което е пар екселанс обезценяване на тези звания.

В прехода, особено в първите му години, офицерското съсловие получи жестоки удари. То  беше обвинено във всевъзможни грехове, а  хиляди офицери бяха изхвърлени на улицата без държавна помощ и подкрепа. Направи се и невъзможното офицерството да бъде полято обилно с помия, която и досега не е отмита. С мръсната вода изхвърлихме и бебето, а сега се чудим защо офицерската професия не е на почит и уважение.

Изреждането в този дух може да продължи. Но и казаното до тук е предостатъчно за да се разбере по какви причини и как армията стигна до най- тежкия проблем, наричан кадровия колабс, от който поне за сега не се вижда как ще се излезе. За измеренията на кадровата криза е изговорено какво ли не. Фактите са добре известни. Законодателните и  социалните мерките на Министерството на отбраната, някои от които доста спорни, дискусионни и компромисни, също са публично достояние, затова няма да ги изреждам. Главното е, че се работи и се търси изход от ситуацията.

Тук ще споделя някои мисли само за един от факторите с потенциал да способства за излизане от каровия колабс. Става дума за офицерството, което основателно се нуждае от помощ и национално усилие за възкресяване  и защитата честта на неговия пагон. Повдигам тази тема с известно чувство на неудобство, защото не рядко съм срещал съждения от рода на това, че за войнска чест в наше време могат да говорят само наивници, хора, които са замръзнали в миналия век. Смята се, че говоренето за войнска чест е кауза пертута. Ще се разгранича за пореден път от подобни твърдения. Продължавам да мисля, че преобладаващата част от военнослужащите съзнават своя войнски дълг и защитават с делата си своята чест и достойнство. Същевременно, смея да твърдя, че въпросът за честта на пагона някак си стои в периферията на вниманието на политическото и военното ръководство на Министерството на отбраната. Създава се впечатление, че като приоритет е изведен въпросът за лидерството, докато войнската чест е оставена в неговата сянка. Вярно е, че още през 2010 година беше утвърден „Кодекс за етично поведение на военнослужащите и цивилните служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия“. Този, сам по себе си полезен документ, обаче касае въпросите свързани с бизнесконтактите, предотвъртяването на корупционни практики и пораждането на конфликти на интереси от страна на военнослужащи и граждански служители. Но Кодекс за честта на пагона на българския офицер, което е нещо съвсем различно,  просто няма. А мисля, че е повече от задължително да има такъв и то в срочен порядък. Поставяйки така категорично този проблем си давам сметка, че неизбежно възникват три взаимно свърани въпроса, които чакат своя отговор.

Първият въпрос е що за документ, в контекста на разглежданата проблематика, е така наречения „Кодекс за честта на пагона“. Видно е, че той обединява в едно три думи:- кодекс, чест, пагон. Кодексът по принцип и в общия случай, е съвокупност от  правила, норми, привички и убеждения. Честта е комплексно качество на човека, което се проявява във връзката и взаимоотношенията с другите хора. Тук ще се позова на една норма залегнала в Кодекса на честта на руския офицер от 1904 г. в която се казва „ Душа към бога, сърце на жена, дълг към Отечеството, чест на никого“. Видно е, че честта е нещо много важно, нещо изключително лично и неприкосновено. Пагонът не е украса на униформата, а атрибут, който показва войнското звание и статуса на военния човек. От тук,  Кодексът за честта на пагона може да се определи като документ, който съдържа в концентриран вид най-добрите нравствено- етични качества и принципите съблюдавани и защитавани в служебната дейност и поведението на офицера, както и тяхната адекватност на клетвения обет и на изискванията произтичащи от войнския дълг пред народ, Род и Родина.

Вторият въпрос се отнася до това, защо трябва да се приема такъв документ и нуждае ли се армията и офицерския корпус от Кодекс за честта на пагона? Само ще точкувам и маркирам моите мотиви и аргументи за утвърждаване на такъв документ.

1. Войнската чест е единственото нравствено-етично качество, в името на което, с полагането на военната клетва,  военнослужащия поема обет да я защитава, дори с цената на живота си. Сега този клетвен обет си остава едно пожелание, което не е получило съответстваща разработка и регламентация. Просто ние малко говорим за чест на пагона. Кодексът за честта на пагона може да положи началото на промяна на нагласите и да послужи за запълване на тази празнота.

2. Кодексът за честта на пагона на българския офицер е най- непосредствено свързан с належащата потребност да се излезе от кадровата криза в армията.Той, при умела политика, може да се окаже ефективен мотиватор на самочувствието на офицерството и фактор за формиране на положително отношение към офицерската професия, професия на дълга и честта с която всеки доблестен българин  трябва да се гордее.

3. Кодексът поставя честта на пагона на полагащото й се място, а то е в центъра на ценностната система на българския офицер, в основата на войнския му дълг и достойнство. Честта на пагона е ценност на ценностите на офицерския корпус. Животът на човека се ръководи от ценностната му система. Тя същевременно носи съществена информация за неговите нагласи, възприятия и мотивация.

4. Кодекът представя офицерската професия пред българската общественост в истинската й светлина, с нейните неизбежни рискове и предизвикателства. Той показва що за хора са офицерите, които доброволно поставят себе си и своите семейства на изпитания и под постоянно напрежение.

И третият въпрос е какво дава Кодекса за честта на пагона на българския офицер и на армията като цяло.

1. Кодексът осмисля достойнствата на офицерската професия. Той дава необходимото самочувствие и увереност в правилния избор на тази професия. Приемането на Кодекса ще бъде израз на вниманието, отношението и грижата на държавата за българското офицерство.

2. Кодексът събира на едно място принципите, изискванията и правилата за формиране, отстояване и защита на ценностите на офицерската професия и на свързаната с нея чест на пагона. В него се съдържа есенцията на извлечените от редица документи правилата и нормите на живот и публично поведение на офицерския корпус. Сам се убедих колко много време ми беше необходимо за да изчета и извлека от десетките документи- стратегии, доктрини, закони, устави, правилници, наредби, програми, планове, атестационни формуляри, министерски заповеди свързани с кариерното развитие и т.н., залегналите в тях правила, норми, изисквания, права, задължения и забрани, свързани с упражняването на офицерската професия и защитата на честта на пагона. А след това трябваше да се извърши съответно обобщаване, анализиране  и подреждане  въз основа на  възприет модел и визия на въпросния документ.

3. Кодексът по своята същност е модел за достойна служба и безукорно поведение на българското офицерство. Той  е своеобразен компас за ориентиране и поддържане на верния курс в служебната и обществената дейност. Кодексът може да изиграе ролята на своеобразна конституция, по която офицерите да организират и оценяват своята работа  и поведение в обществото.

4. Кодексът за честта на пагона е изцяло съобразен със ЗОВСРБ и с изискванията на Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Р. България. Той доразвива и конкретизира някои от залегналите в тях правила и норми свързани със службата и публичното поведение на офицерството.

5. Кодексът съдържа ясни критерии по които може да се оценява до каква степен офицерът подържа в активно състояние и защитава честта на своя пагон.

До тук мотивирах и аргументирах необходимостта от разработване и утвърждаване на Кодекс за честта на пагона на българския офицер. Правя и следващата стъпка, като предлагам на ръководството на Министерството на отбраната такъв Проект. Разбира се, че това е само един работен вариант, плот на натрупания опит през над четиридесет годишната ми службата като офицер от кариерата и на работата ми с хората, отдали се на военната професия. За мен не е долкова важно да се хареса моето творение. Самият аз все не го харесвах и затова го преправях и обогатявах десетки пъти през дългите дни на изолация от пандемията в родното ми село. По-важно е да се подкрепи идеята и още тази година да се сдобием с такъв документ.

* * *

Кодексът за честта на пагона на съвремения българския офицер не е самоцелен документ. Наивно е да се мисли, че с неговото приемане ще се сдобием с вълшебен ключ за решаване на натрупаните проблеми свързани с офицерската професия. Кодексът ще е само една мярка или важна стъпка на Министерството на отбраната към възкресяването на честта на офицерския пагон. Трябва обаче да е пределно ясно, че тази стъпка ще има знаково значение.Тя показва, че с приемането на такъв Кодекс се поема нова политика и курс към преосмисляне на всичко свързано с офицерската професия и с честта на пагона. Този акт ще е своеобразно връщане към националната памет , към саможертвата и завета на нашите предци- герои във войните за национално обединение. Затова мисля, че Кодексът може да се окаже попадение на политическото и военното ръководство на Министерството на отбраната и да им даде допълнителен импулс за справяне с кадровата криза и с проблемите свързани с престижа на офицерската професия. За това ще са необходими конкретни дейности и практически мерки както за популяризиране и придаване на публичност на Кодекса, така и за използването му в обучението и възпитанието на офицерския състав.

Кодексът за честта на пагона е „огледало“ на офицерската професия. Който не живее и не служи съобразно неговите критерии, правила и норми, ще вижда в това огледало деформирания си образ и сам няма да се харесва. Няма да го одобряват и околните.  Затова повелята е- ако искаш да си авторитет и военен лидер, служи, работи и живей по правилата на Кодекса за честта на пагона.

Проект!

Кодекс

за честта на пагона на българския офицер-2020

 1. Да се посветиш на офицерската професия, професия на дълга и честта, означава да подчиниш личния си живот на националния интерес и в мир и бран да служиш вярно и всеотдайно на своя народ и Родина.

2. Не забравяй, че със сакралния клетвен акт, ти пое обет да защитаваш Отечеството, бойната светиня и своята войнска чест с всички сили и средства, включително и с цената на живота си.

3. Помни, че честта на пагона е ценност на ценностите зазидана дълбоко в темелите на българските национални традиции и записана със златни букви в бойната история на българската войска.

4. Пази войнската чест като зеницата на очите си. Тя лежи в основата на офицерския дълг и има цената на  светилище и съкровище, с които можеш да се гордееш.

5. Честта на пагона е най- висока духовна чистота, обединител на професионализма, принципите и правилата  за доблестна служба и нравственото съвършенство.

 6. Знай, че войнската чест е неотделима от честта на българската армия, на българския народ и на майка България.

7. Готви се за военен лидер, но бъди готов да приемеш без завист и злорадство лидерството на по-достойните от теб.

8. Силата на офицера е в задълбочените знания, високия професионализъм и достойните дела, подплатени с облагородяващо благородство и безукорно публично поведение.

9. Само офицер, чието верую е честта на пагона, може да бъде истински лидер, познавач на проблемите на войсковата служба, притежаващ визия за тяхното решаване и умения да увлича и  води към постигане на поставените цели.

10. Отнасяй се с респект към командирите и началниците и с бащинско внимание и грижа за подчинените и тяхните семейства. Недопустимо е да се уронва честта и личното достойнство на подчинени и колеги.

11. Цени войнската дружба и приятелство. Егоизмът и двуличието са чужди на морала на офицера.

12. Честта на пагона и благородството са неотделими. Помагай без корист. Самоизтъкването и парадирането с другарската помощ и подкрепа рушат авторитета на офицера.

13. Помни, че достойния офицер е непримирим враг на безчестието и възторжен приятел на честността и добродетелта. Безчестието е равно на клетвоостъпничество и предателство спряму професията.

14. Ти прегърна професия с ограничени граждански права и свободи. Но това е единствената професия облечена с народното доверие да разполага с военната сила на държавата. Бъди достоен за това високо доверие.

15. Войнската чест е несъвместима с нископоклоничеството и сляпото покорство.  Не прекланяй гръб и стой изправен срещу предизвикателствата пред твоята чест и морал.

16. Офицерската чест не се купува с постове и пари, защото тя е неприкосновена и безценна.

17. Във взаимоотношенията си с хората бъди вежлив и толерантен. Уважавай мнението, аргументите и гледната точка на другите, дори и в случаите, когато те се разминават с твоите позиции.

18. Проявявай навсякъде и във всичко пословично благоприличие. Подържай безукорна репутация, висок морал и почтеност. Недопустимо е  да се използва служебното положение за лично облагодетелстване. Моралната деградация компроментира честта на офицера и професията в обществото.

19. Дръж на дадената дума. Не поемай неизпълними обещания.

20. Признай грешката си. Това няма да те принизи, а ще те възвеличи.

21.  Не се натрапвай да си център на внимание. Ще съгрешиш, ако ангажираш събеседниците си само със собствените проблеми.

22. Офицерът респектира с визията си. Който петни мундира и хвърля сянка върху  блясъка на пагона е срам за професията.

23. Семейството е опората и крепостта на офицера. Не забравяй, че до всеки успял офицер, стои вярна и подкрепяща го съпруга.

24. Бъди възторжен патриот и родолюбец. Проявявай нетърпимост към чуждопоклоничеството и националния нихелизъм.

25. Честта на българския офицер в международни мисии и коалиционни дейности се пази и защитава с висок професионализъм, националното  самочувствие и достойно поведение.