За военното обучение на българските ученици преди 90 години
31.03.2025 г.
Спирдон Спирдонов
В последно време отново се заговори за готовността на населението при евентуални военни действия. Дори ЕК смята за необходимо всеки гражданин на ЕС да разполага с хранителни и питейни запаси поне за 72 часа в случай на криза като природно бедствие, война или въоръжено нападение. У нас все повече се поставя въпросът за началното военно обучение на младите хора. Поглеждаме в архивите с помощта на полковник от запаса Илия Дейков, бивш началник на Оперативния архив на Българската армия.
Периодът е по времето на гражданската война в Испания, която се води от 1936 г. до 1939 г. и малко преди избухването на Втората световна война. На 18 юли 1936 г. българският цар Борис III издава Указ №310, който утвърждава Наредбата-закон за противовъздушната и химическа защита на населението в Царството. Въз основа на него са разработени правилници и инструкции за защита на цивилното население, материалните и културните ценности в Царството, като са разпоредени задълженията на въоръжените сили, и на държавните служби.
В Държавен вестник, бр. 88 от 2 март 1937 г., е публикуван Правилник за противовъздушната отбрана и химическа защита на населението в Царство България. Началното военно обучение на
младежите от горния гимназиален курс
в страната се осъществява на основата на изискванията, заложени в този правилник. Изяснени са задачите на учителя по телесно възпитание (физическо възпитание), на класния ръководител, който в повечето случай е запасен офицер и на кадровия офицер. Полк. Дейков ни запознава с програмата, която показва целите, материала и метода на курсовете по противовъздушна отбрана и химическа защита при учебните заведения в гр. Кюстендил, утвърдена от Министерството на просвещението на Царство България.
В програмата са записани
три общи цели.
Първата е да се затвърдят в учащите морални качества, здрава дисциплина, мощен дух, обич и преданост до саможертва за Царя и родината. Втората - учащите, жители на гр. Кюстендил, да получат необходимите знания и похватност по противовъздушна отбрана и химическа защита, за да попълнят бойните групи и ядра за защита на града. И трето - учащите, жители на други населени места от Царството да се подготвят за защита на своите населени места.
Моралната подготовка
на учениците предвижда развиване и вкореняване на такива качества, които ще им позволят да преминат през всички изпитания за защита на отечеството, включително и готовност на саможертва при изпълнения на дълга им към Царя и родината. Добродетелите, които следва да се възпитават у защитника са самообладание, увереност, храброст, постоянство, търпение, трудолюбие, честолюбие, скромност, отечестволюбие, отечествен дълг, народностно чувство и др. Трябва да познават държавното устройство, знамето и другите символи на Царството, как се пази тайна, кой е началник и кой подчинен.
Материалът се преподава от учителя във вид на кратки беседи, „като за самоотвержената служба към Царя и родината, ръководена от чувства на безгранична обич и преданост, да се говори най-вдъхновено и да се използват примери от нашата история за изпълнение на отечествен дълг, жертване за Царя и отечеството и честта да служиш на родината.“
Строевата подготовка
на учениците, наричани защитници и членове на съответните ядра, се провежда от учителя по гимнастика с помощта на други учители и учителки. Целта е учениците да постигнат фигурата на стройния, спретнат и стегнат войник, да бъдат подготвени за дружни действия в състава на ядрото. Да могат правилно, бързо и спокойно да поставят маска върху лицето си, да приемат и предават устно и писмено правилно и точно заповедите и донесенията.
Материалът включва военен стоеж с и без каска; обръщане на място: на дясно (ляво), полунадясно (полуналяво), кръгом – без и с маски; движения: ходом, бегом, в крак, в такт, свободно и спиране на движението- без и с маски; обръщане в движение – без и с маска; отдаване на чест – без и с маска; снемане и налагане на шапка без и с маска; поздрави и отговори по единично и групово на място и в движение – без и с маска; приемане и предаване на заповеди.
Голямо внимание се обръща на
специалната подготовка
на ядрата, които са пожарно, санитарно, химическо, полицейско и техническо. Всеки защитник трябва да си служи с всички уреди и средства в ядрото. Подготовката включва решаване на различни задачи при предполагаеми обстановки, т.е. сценарии. Сигналите, например, се подават така. «Въздушна тревога»- бързо, непрекъснато биене на всички камбани. Сирените свирят без прекъсване с висок тон. Ако сигналът след известно време се повтори, има химическа тревога. «Отбой» (преминалата опасност) — бавно биене на всички камбани и равномерно свирене на сигнални системи.
Практическите упражнения
се водят от офицер, който се подпомага от техническото лице, от съответната служба, където се водят занятията. При подготовката се има предвид, че при „въздушните нападения духът на населението ще се запази и пораженията ще бъдат намалени ако: наблюдателните стражи и ядра дават бързо и правилно предупрежденията и донесенията си; полицаите бързо и спокойно въдворяват реда и дисциплината сред гражданството – обезлюдяване на улиците и площадите; санитарите бързо приберат и подпомагат ранените и обгазените, веднага пренесат убитите и починалите, за да не дадат възможност гражданите да виждат картината на човешките жертви; пожарникарите бързо потушават пожарните огнища; техниците бързо разчистват и възстановяват разрушенията; химиците бързо откриват газовете и очистват последствията“.
Така държавата е подготвяла защитниците преди около 90 години. Как е сега? Отговорете си сами.
