След 50 години отново заедно, като в Панагюрище през 1976 г.
04.10.2026 г.
Подполковник от запаса Николай Зъмчев
През горещия месец август на 1976 г. 1000 курсанти от ВНВУ „Васил Левски“ – гр.Велико Търново, се отправихме към новият си път - от курсантската скамейка в неизвестното си поприще като командири в Българската народна армия. Ние не знаехме кой-знае колко за това, което ни предстои, макар че 5 години го бяхме учили като теория. И така, сутринта на 24 август 1976 г. ни вдигнаха по тревога в 04.00 ч. и през това време сдадохме числящия ни се инвентар. Товарейки се на камионите с пълно бойно снаряжение, тръгнахме към новото, което ни предстоеше. Мъчно или не, но трябваше да оставим нашата Ална матер, която ни даде началния старт в живота, който ни очакваше. И тръгнахме към това, което ни предстоеше.
С твърда и уверена крачка, покорявайки величествения връх Ботев на Стара планина и връх Буная в Средна гора, стигнахме до Панагюрище – градът, в които преди 100 години беше избухнало Априлското въстание и който бе обявен за първата свободна територия в поробената ни Родина. Подредени по стъпалата пред величествения паметник на Априлци, чакахме връчването на първите ни лейтенантски пагони. На тържеството присъстваше и тогавашният министър на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров, който в прочувствено слово ни пожела на добър час като офицери от нашата армия със заръката - да носим гордо пагоните, които ни даде държавата и да я защитаваме така, както са я защитавали нашите деди. Мощно „Ура“ проехтя над смълчаната Средна гора.
Ето така започна новият лейтенантски път на тази огромна маса, вливаща се в редовите на Българската народна армия. Този випуск наброяваше общо над 1600 млади офицери - лейтенанти.
И така, преди 50 години, 15-та курсантска рота – автомобилисти от ВНВУ „В.Левски“ – В.Търново от Випуск „Априлски“ - 1976 г. се вля в редовете на Българската армия. Получили назначенията, се отправихме към далечните Н-ски гарнизони. Предстоеше ни 20-дневен отпуск за адаптация и след това - напред към новите назначения, но вече не като обучаеми, а като командири. Какво ни предстоеше - никой не знаеше.
Служба, служба, служба… Занятия, обучения, изпитания… Трудни моменти, разочарования, успехи и хубави преживявания…
От този наш първи ден в армейския строй изминаха цели 50 години – но през цялото това време ние не се забравихме. След края на активната ни служба се събирахме периодично, като след срещата ни за 40 години от завършването, започнахме да се виждаме всяка година. 154-то класно отделение на 15-та курсантска рота - автомобилисти започна тази традиция. Инициатори бяха полковник Васил Капитански (който тази година си отиде от този свят – светла да е паметта му) и подполковник Николай Зъмчев. И така – вече всяка поредна година сме заедно.
Времето минаваше и всеки от взвода се стремеше да покаже нещо интересно и забележително от своя край - бяхме и в Кресна, и в Серес, Гърция, в Провадия, и на Черноморието, в Сливен, в Котел, Стара Загора, Габрово - комплекс Етъра, в Плевен, на Боровец – Царска Бистрица (село Радуил), град Хисаря, град Сандански. Дойде време пак да се съберем в Провадия. При това, в много специален момент, тъй като през 2026 година се навършват 50 години от производството на Випуск „Априлски“ – 1976 г.
Честта да е домакин, по реда от списъка на взвода, се беше паднала на полковник от запаса Добрин Тодоров Добрев (да извинят колегите, но все забравям да добавя и титлата „инженер“, но това звание в бойните части рядко се споменава.)
Дните не бяха случайно избрани - 5 и 6 септември 2026 г. Първият радушно посрещнати от домакина и уморени от дългите преходи, се настанихме в хотела и след кратка почивка се събрахме на другарска вечеря. Споделяйки спомени и текущи проблеми, накрая уморени се прибрахме в стаите за почивка.
На следната сутрин, след кратка закуска, домакинът ни бе подготвил богата програма за деня: посетихме прочутите в последните години Провадийски солници; Историческия парк до с. Неофит Рилски, Варненско и малко изморени от тези преживявания се прибрахме в хотела за почивка, в очакване на това, което ни предстоеше вечерта.
А това, което ни бяха подготвили полковник Добрев и неговото семейство, и най вече дъщеря му Даниелка, беше нещо което едва ли някой го е очаквал. Младо момиче с хляб и сол, а зад нея жени с народни носии, посрещнаха участниците в срещата на 154-то класно отделение. Украсата в собствения на фамилията ресторант беше върха /механа „Герените“ – с. Комарево, на пътя от Провадия за Айтос. Всичко това се дължеше на Даниелка, която заедно с баща бе подготвила цялото тържество. Но да не забравим и Таня - съпругата на полковник Добрев, която неизменно е стояла до него и в мъки, и неволи. Участниците в срещата слушахме прочувствените думи, с които Дани ни приветства и поздрави с „Добре дошли“ на това мило тържество.
Имаше и музикални и танцови поздрави, поднесени от женска фолклорна група, танцов състав и индивидуални изпълнения. След това впечатляващо посрещане, от този момент нататък, думата взе диджея, който съчетаваше умело мелодии от нашето време, леки блусове, както и много народни хора
Вечерта завърши с обща снимка, а последната изненада бе торта на три етажа, като в подножието и беше изваян един „джоган“ - Зил 157 със спукана гума, която поправихме, след като изядохме тортата. Така завърши подготвената великолепно среща за на онези лейтенанти от Панагюрище, които вече са на 74 години.
Сутринта решихме да дадем път на младото поколение- нашите деца, които обещаха да направят следващата среща още по атрактивна и запомняща се. Ще им е доста трудно. Всички си тръгнахме към родните места емоционално заредени в очакване на нови преживявания. А който иска да се наслади на приятна обстановка, вкусна храна и отлично обслужване – да заповяда в механа „Герените“ в с. Комарево, малко след град Провадия, на пътя за Айтос.
(Авторът е секретар на дружество "Ген. Карцов " при Общинска организация „Васил Левски“, СОСЗР – гр. Карлово.)
