Почетохме героите от национално-освободителните борби и войните
04.11.2026 г.
Подполковник от запаса Иван Петров,председател на СОСЗР-Благоевград
СОСЗР-Благоевград и сдружението „Ние жените“ организира посещение в град Берово, Република Северна Македония. По пътя се поклонихме на паметника с имената на загиналите гвардейци от Първа гвардейска дружина към 14 полк в Горна Джумая, днес Благоевград.
Непосредствено след 9 септември 1944 г. в град Горна Джумая към 14 пехотен македонски полк се създава доброволческа дружина. Всички те, редовните войници и доброволци, по най-тържествен начин, с цветя и големи надежди за свобода, са изпратени от гражданството в техния първи бой с немско-фашиската армия. На 15 септември край село Звегор, Македония са дадени 12 скъпи жертви – 9 доброволци и 3 чина от редовната армия, загинанали за свободата на Бъгария и Европа. Паметникът е построен през 1969 г. по повод на 25 - годишнината на Отечествената война и се намира на ГКПП – Станке Лисичково.
След това екскурзията продължи към град Берово, Република Северна Македония. По време на пътуването капитан от запаса проф. д.м.н. Васил Грозданов изнесе беседа за славния живот и дело на Илия Марков, наричан уважително от народа Дядо Ильо войвода. Той е роден на 27 май 1805 г. в Берово. В периода 1830-1838 е пазач (пандурин) в Рилския манастир. Освен охраната на манастира и неговите имоти, Дядо Ильо войвода е скривал зад дебелите манастирски стени и много български хайдути, бродили по дебрите на Рила планина. Тук той е имал възможността да контактува с великите български възрожденски просветители Неофит Рилски и Аверклий Попстоянов, научил се от тях на четмо и писмо.
Бил е пръв помощник на Георги Сава Раковски в Първата и Втората българска легия в Белград, Сърбия. Тук той се запознава с Апостола на свободата Васил Левски, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Ангел войвода и други дейци на националното ни освобождение. По този начин е реализирана една приемственост между последния български хайдутин - Ильо войвода и зараждащото се национално освободително движение. С чета от 300 души се бие на страната на Сърбия по време на Сръбско-турската война от 1876 г.
След като научава, че в България е вдигнато въстание отново с чета тръгва по билота на Стара планина, в края на август 1876 г. Но след като се убеждава във факта, че въстанието е потушено навсякъде се прибира с четата си в Сърбия. По време на Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. се поставя в услуга на руското военно командване в град Свищов. Назначен е за началник на българските четнически части и е зачислен на служба към западния руски отряд под командването на ген. Гурко. Българските чети активно се включват в разузнавателни действия в полза на Руската армия, а също така и в снабдяването и с храни и доволствия. Той е единственият българин, присъствал на подписването на Сан Стефанския мирен договор. Награден е с руски орден за храброст. С чета активно участва в Кресненско-Разложкото въстание, насочено срещу несправедливите каузи на Берлинския договор, довел до разкъсване на българското землище.
През 1885 г., по време на Сръбско-българската война, Дядо Ильо войвода, вече 80- годишен, командва четници и доброволци в битките със сръбската армия в района на Брезник, Трън, Радомир и Сливница. Успял е в продължение на три дни да удържи атаките на сърбите по пътя им към София. Това е дало възможност редовната българска армия да измине пътя от источната граница до град Сливница и да се отблъснат сърбите. С победата на Българската армия в тази война се узаконява акта на съединението на Княжество България с Источна Румелия и определи по-наташното историческо развитие на нашия народ.
Вече на преклонна възраст, заедно с милосърдната сестра София, която се е грижела за него в една сръбска болница, заживява в град Кюстендил. Тук негов чест гост е бил личният му приятел, министър-председателят на България Стефан Стамболов. Може би, в дома му в Кюстендил, от тях двамата, е било взето решение, по подобие на БТЦРК, да се създаде движение за освобождаването на останалите под робство българи в Македония и Одринско. Това наистина става факт на 23 Октомври 1893, когато в физико-математическия кабинет на българската гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ в Солун, шестима млади и образовани българи – учители, книжари и един лекар от Македония - създадоха БМОРО за освобождение на поробените българи от Македония и Одринско.
От неговия гостоприемен дом са тръгвали българските четници, за да поемат по пътеките на Македония, тук те са се и връщали, за да може отново да ги посрещне Дядо Ильо войвода.
На 17 Април 1898 г. Дядо Ильо войвода е изпратен от абсолютно цялото граждансво на Кюстендил и много поборници от страната, с огромни благодарнисти за 93-годишния му земен път, отдаден на свободата на целокупна България.
