За модернизацията на резерва на въоръжените сили с перспектива 2035 г.
17.11.2026 г.
Спирдон Спирдонов
Модернизацията на системата за резерва на българските въоръжени сили и готовността на гражданите за защита на Отечеството към 2035 г. е темата на обявената вече от министъра на отбраната Димитър Стоянов Кръгла маса, която ще се проведе на 2 декември в ЦВК. Една от целите е тази тема да бъде поставена във фокуса на обществения дебат по въпросите на отбраната, става ясно от материалите, изпратени с поканите, до 32 военно-патриотични съюзи, асоциации и други неправителствени организации в сферата на националната сигурност. Разсъжденията са на основата на Визията за резерва, която разглежда как да бъде реализиран нов подход за формиране, изграждане, ръководство, управление, използване и подготовка на доброволния резерв и на запасните за защита на Отечеството. Перспективата е 2035 година.
В Документа за размисъл, предоставен на участниците, е направен изводът, че в следващите години способността за формиране, подготовка и поддържане на качествен резерв и запас ще бъде сред ключовите предпоставки за успешното генериране и регенериране на въоръжените сили. Всичко това, разбира се, на основата на анализа на сегашната и развиващата се в бъдеще среда на сигурност.
Днес проблем има. И той дойде от отмяната на задължителната наборна военна служба. Все по-малко стават гражданите с военна подготовка. Участниците в кръглата маса вече знаят, че мобилизационна подготовка със запасните в мирно време не се води от 2010 г. За последните 10 години числеността на запаса е намаляла с около 30 процента, а само 0,3 на са на възраст до 35 години, а 76 процента – над 45 години. Ако така продължава, до 10 години запасът ще бъде напълно изчерпан, става ясно от въпросния документ. А доброволният резерв? Разчетите във военните формирования са за 3000 души. Попълването, което се отчита, като крайно незадоволително, е на 14-20 процента. Срочната служба в доброволния резерв стартира през 2020 г. Досега са обявени 1050 длъжности, постъпили са 623 желаещи. 551 са завършили успешно. 451 от тях са постъпили на военна служба, а само 21 в доброволния резерв.
Решенията? Първо до 10-15 години не се предвижда връщане на наборната военна служба, основно поради ресурсни ограничения. Това за информация на онези военно-патриотичин организации, които смятат да поставят този въпрос, като изход от ситуацията. Предстоят законодателни промени. През 2030 г. ще бъде направен анализ на ефекта от тях. Прогнозата е, че най-реалистичната цел за спиране застаряването и изчерпването на запасните е 2035 г.
Каква е визията за постигане на желаното състояние към 2035 г., според Документа за размисъл? „До 2035 г. Република България трябва да разполага с достатъчно в количествено и качествено отношение мотивирани хора на служба в доброволния резерв. Негативната тенденция на намаляване и застаряване на запаса следва да бъде преодоляна, така че към 2035 г. страната да разполага с минимално необходимия брой запасни, които да могат да бъдат мобилизирани в случай на война, като основа за по-нататъшно надграждане. Затова е необходимо да бъде засилен фокусът върху военно-патриотичното възпитание на младите хора, наред с всички други мерки. Системата за отбрана следва да има функционираща система за подготовка и преподготовка на запасните, която да отговаря на повишените изисквания към способностите на въоръжените сили в хода на модернизацията и навлизането на новите технологии.“
Не би трябвало това да е единствената кръгла маса по темата. Налага се по-широк диалог с работодателите, българските граждани, държавните органи и организации. Има един момент, който се прокрадва на няколко пъти в Документа за размисъл. Той е за ролята на военно-патриотичното възпитание на младите хора. Може да се каже, че в последно време тя е вакантна. Както от гледна точка на образователните институции, така и от редица други отговорни фактори в държавата. Сега, обаче, става дума за военно-патриотичните съюзи. Като че ли е крайно време да прекрачат извън себе си, за да са полезни на обществото и най-вече на младите хора. Тук, специално, кръгли маси не са необходими. Важен е непосредственият контакт.
Въпросите за размисъл са много. Едва ли на 2 декември всички ще получат отговор. Да се надяваме, обаче, че замисълът на самата кръгла маса ще бъде постигнат.
