Поставихме началото на цялостната трансформация на войскит

22.11.2026 г. Поставихме началото на цялостната трансформация на войскит

 Изключително съм доволен от целия личен състав, няма задача, която да не е изпълнена качествено, казва командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков в интервю на Андрей Рангелов за в. "Българска армия .

– Г-н генерал-майор, преди броени дни Сухопътните войски получиха първите машини „Страйкър”. Какво означава този факт за най-големия вид въоръжени сили?
– Това е начало на цялостната трансформация на Сухопътните войски (СВ). Голяма част от това, което притежаваме, не подлежи на модернизация, а на замяна. Замяната му съответно води след себе си промяна на доктрината на използване, начина на обучение и въобще – всички регламентиращи документи, отнасящи се не само до подготовката, но и до бойното използване. Което в своя смисъл означала трансформация.
Получаването на първите машини е реалното начало на тази трансформация и дейност. Вече говорим за чисто военната дейност, която започва с обучението, със сглобяването на формированията, с нарастването на повече техника. И това е началото за пехотата, защото е трансформация само на първата бригада. Има следваща бригада, има бригадни командвания и т. н. Проектът се отнася само до пехотата. Има проекти за артилерията, за системите за залпов огън от различен вид, за противовъздушната отбрана, за индивидуалното оборудване, стрелковото оръжие, инженерните формирования и т. н. Така че, това е само началото.
– Обявено беше, че ще се върви и към покупка на бойни машини за втората бригада на СВ?…
– Осигуряването на втората бригада с такава техника стои на дневен ред още със стартирането на проекта за първата. Въпросът е във възможностите на страната за такава покупка. Държа да отбележа, че все още не говорим нито за същите машини, нито дали ще бъдат този тип машини. Въпросът е, че втората бригада трябва да има бойни машини на пехотата. Дали те ще бъдат на колела или на вериги, дали ще бъдат от същия производител или от друг – това вече е абсолютно друг разговор, който зависи от много фактори. Едните от тях са, разбира се – дали ще бъдат национално финансирани, дали ще бъдат по евентуално някой от вариантите на програмата SAFE и изобщо – има много такива параметри, от които ще зависят. Но най-вече основното е има ли предвидени прогнозни финанси за втората бригада във всичките проекти, за които говорим. Ако няма, другото е просто разговор. Тук говоря за прогнозно финансиране, което не се отнася до бюджета на една година. Става дума какво предвиждаме съответно за поддръжка и модернизация и какви са разчетите по отношение на въоръжените сили, в частност – СВ, за 3, 5, 10 години напред. Така че не става дума за бюджета за следващата година.
– С какви основни постижения Сухопътните войски отбелязаха своя празник вчера?
– През настоящата година за постижения не искам да говоря. Защото постижения са, когато наистина надградиш нещо. Ние се опитваме да догоним и да сме там, където трябва да бъдем. Споменах за страйкърите за едната бригада, говорихме и за плановете за другата бригада.
Изпращаме към този празник една наситена с предизвикателства година, в която СВ продължиха последователно да развиват своите способности, да повишават готовността си и да доказват, че могат да изпълняват задачи в национален и съюзен формат. Поддържаме високо темпо на подготовката и усъвършенстването на способностите на командирите, щабовете и формированията за планиране и провеждане на операции.
През настоящата година успяхме да направим последната стъпка по имплементирането и интеграцията на дроновете в общовойсковия бой. Имахме поставени задачи за начина на имплементирането на разузнавателни типове дронове и вкарването им в единна картина и единна система. Към завършване сме на тази задача, която бяхме поставили за 2026 г.
Второто нещо е придобиването, започването на подготовка и интегрирането в учебния процес, с разчет евентуално за бойно използване, на различни типове дронове с ударни възможности. Това се случи през 2026 година. Както и разкриването и завъртането на колелото за така наречения център за подготовка за оператори на дронове в СВ. Поставено е началото. Работим по изграждането на програмите и инфраструктурата. Не е завършен вариант, но стъпката – да се завърти колелото, е направена – това стана тази година.
2026-а беше продължение на 2025-а и със занятието „Балкан-26”, което е реално едно тригодишно усилие. То започна през 2025, 2026 и ще продължи през 2027 година, като дава възможности за развръщане в полеви условия – бързо, разпръснато и скрито, на командните пунктове на нивата полк-бригада в сухопътния ни компонент. Миналата година бяха полк-бригада. Тази година се бяхме концентрирали върху командните пунктове на Командването на СВ в полеви условия и то на непознати и неустроени местности. С цел, разбира се, скритото им разполагане, водене и оцеляване в продължение на няколко денонощия.
Така че това също беше свършено през 2026 година.
2026-а е успешна, ако това, което сме планирали за няколкогодишен период за тази година се е случило. Да, случи се, това е постижение. Но ние не планираме година за година. Планираме за 3-годишен период напред – говорейки за подготовката и придобиването на способности, и с хоризонт 5-10 години за придобиване на различни типове техника и материални средства, които трябва да уплътнят нашите способности и да ги повишат.
– До какво равнище на способности достигнаха СВ по време на ученията?
– За дроновете – постигнахме поредната стъпка, а следващата е придобиването и натрупването на опит, съответно – на обучен личен състав, включително и за наземните дронове, по които работим в момента. Надявам се в следващите няколко месеца да имаме резултат. Следващата стъпка е увеличаването на броя на обучените кадри, завършването до известна степен на организационното им изграждане – говоря като специфични формирования, стандартизирането на подготовката и вече натрупване на определен брой запаси, които да бъдат налични при нужда за бойно използване. Също и определен брой запаси, които да бъдат за самата подготовка, воденето на учебен процес и участието в учения. Но това не е за 2027 година. Това са следващите стъпки, които трябва да се случат. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Зависи от много фактори. Това е дългосрочен план. Когато говорим за вид въоръжена сила, всичко е въпрос на дългосрочно планиране. Ние не го разглеждаме като календарни години, а просто моментът, в който трябва да се случи. То няма връзка дали започва януари или декември. Това държа да го отбележа, за разлика от времената, когато личният състав беше от наборни военнослужещи. Отдавна не е така. Януари и декември отбелязват началото и края на календарната година, но учебният процес не е обвързан с нея, а със своята последователност.
Иначе като говорим за мащаби – в СВ проведохме няколкостотин и дори повече – хиляди, учения. Основните бяха „Балкан 26”, за което казах и учението на
Втора бригада „Ответен удар”, което се състоя през пролетта. Току-що завърши и учението „Пирински страж” с Трето бригадно командване, в което участваха и 110-и полк, и 4-ти артилерийски полк. Почти 1000 човека бяха на местността. При това „Пирински страж” не е самостоятелно учение, а съдържа в себе си много други учения.
Доста голям е и броят на международните учения. Сред тях се открояват Carpatian Arc 2026 и Scorpions Legacy 2026, които за нас са фокусни и надграждат чисто националните ни способности. Тоест, сглобяват СВ. Отново ще кажа – подготовката няма край. Хора сменят длъжности, идват нови неща. Така че сглобяването и подготовката е перманентен и постоянен процес.
– Каква е оценката ви за представянето на личния състав, след като войските са много по-различни, отколкото преди 4-5 години. Доволен ли сте от дейността на военнослужещите от СВ?
– Войските са по-различни заради заплахите и предизвикателствата, което означава, че нашата готовност трябва да е по-висока. За да е по-висока наша готовност, освен придобиването на материални средства от различен вид, които са необходими като инструмент, личният състав трябва да може да ги използва по най-добрия възможен начин – съвместно, заедно, едни за други. Освен различните материални средства, така и различните формирования да действат като един. Това е основното. Разбира се, че личният състав е моторът.
Да, доволен съм от тях, защото виждам мотивацията, усилието на целия личен състав. Едни резултати са възхитителни, други – не толкова. Но се радвам на абсолютно всички резултати, защото когато се възхитим на тях, това означава, че нашите предположения и мотивация са били на високо ниво. Когато това не е така, означава, че някъде сме разсъждавали по грешния начин, но сме открили грешките си, което отново е страхотен плюс. Даже бих казал че второто е с по-голяма тежест от първото. Защото, откривайки къде бъркаш, намаляваш нивото на заблудата, която си имал за себе си.
От тази гледна точка 2026 година е изключително натоварена, като всяка друга в последните години. Изключително съм доволен от целия личен състав от всичките нива, защото няма задача, която е получена от СВ, разпределена е и да не е изпълнена качествено – включително не само ученията, а и реални задачи, свързани с третата мисия на въоръжените сили.
– Кои основни дейности изпълниха СВ по третата мисия?
– През последните две години, включително и настоящата, получихме много материални средства и различни видове технически устройства и инструменти, за да попълним
формированията за овладяването и/или преодоляването на последствията от бедствия (ФОППБ). Защото въпросът не е военнослужещият да бъде изморен, а да бъде ефективен, за да помогне на населението. В тези формирования няма значение кой каква специалност има. Там трябва да си организиран и дисциплиниран, което изискваме от всеки военнослужещ.
Преоборудвахме всичките си стари варианти на АРС-ове (авторазливни станции – б. р.) със специализирани помпи и други устройства, с които ги направихме многократно по-ефективни. Това се случи през 2026 и част от 2025 г. Оборудвахме ФОП-овете, които са за пожари с пожарникарски дрехи, каски и обувки или негорими такива за основния състав. В момента тече доставката и на втория комплект за тези, които изпълняват резерв и трябва да се явят следващи. Също уплътнихме там, където имаме липси, по отношение на пожарите – с тези пръскачки, водовози, водосъдържателите, които да изнасят водата на по-високи и труднодостъпни терени, за да подпомагат нашите хора.
Говорейки за наводненията и другите бедствия – опреснихме, а и придобихме още различни типове лодки, въжета, стълби, резачки – всички неща, които, погледнати поотделно, изглеждат маловажни, но повишават ефективността на личния състав в пъти, спестяват неговите сили и запазват максимално неговото здраве.
– Има ли достатъчно кандидати за служба в конкурсите за набиране на войници?
– В СВ службата индивидуално на човека е трудна. Особеното за нашия вид въоръжени сили е, че кандидатите, които идват, си правят сметка какво ги очаква. При нас тежестта пада върху човека, другото го подкрепя.
През 2025 г. имахме завишен интерес за служба, тази година отчитаме същия. Имаме два подбора. Единият премина успешно в средата на годината. В момента тече вторият подбор, като изпитите ще са през първата десетдневка на декември. Тогава ще можем да говорим за резултати. Но броят на заявилите желание и преминали медицинските и психическите изследвания, за да бъдат допуснати до самите изпити е доста по-голям, отколкото са отпуснатите места. Надявам се след конкурса – към втората половина на декември, общата равносметка да е такава, каквато очакваме в момента – да сме на прираст, а не на стабилност или на отлив. Разбира се, прирастът не е огромен. Говорим за порядъка на 2-5 процента, но не само на базата на кандидатите, които ще приемем, но и на базата на тези, които са излезли от строя.
– Как ще се развиват по-нататък дроновете, които използвате?
– Казах, че безпилотните системи се явяват като още един слой на общовойсковия бой. И като такъв той трябва да бъде уплътнен във всичките му аспекти. Което имаме, го имаме. Продължаваме попълването с разузнавателни дронове на бригадно и батальонно ниво. Ще увеличим още броя на дроновете на нивото отделение, взвод, рота – непосредствено за младшите командири.
Ще дойде моментът в следващите може би година-две за ъпгрейдите на големите военни дронове. Имаме придобита още една система – от друга институция – за разузнаване и оценка на ефектите на голяма дълбочина. А системата, която бяхме придобили малко преди това, тази година влезе в експлоатация. Тя е по програмата FMF (американска програма за чуждестранно военно финансиране – б. р.) и е отново за голяма дълбочина – на ниво сухопътен компонент. Основното е, че всички, особено големите дронове, трябва да влязат в обща система, за да дават единна опозната картина при необходимост.
Продължаваме работата по ударните дронове. Увеличаваме броя на подготвените оператори. Очакваме да придобием още такива дронове и те да се водят като материално средство, което не е дългосрочен материален актив. Това е един от проблемите в момента – да станат част от издръжката, както боеприпасът. Когато го изразходиш, той се изписва, че е изразходен, а не да изчакваш и да бракуваш нещо, което реално е боеприпас. Това трябва да го направим. То си е чиста бюрокрация, но без нея не може. Трябва и да увеличим броя на тези дронове. Нашата амбиция е с това, което сме придобили и смятаме още да придобием, към есента на 2027 година да направим батальонно двустранно учение – между два батальона, в което да интегрираме и дроновете. То ще е тактическо, за да видим и инициативността, знанията и фантазията на личния състав при използването и защитата от такива средства.
По отношение на антидрон системите това, което се затвърждава в момента е, че във войските трябва да се концентрираме върху такива с кинетични възможности. Останалите, които извършват заглушаване и смущаване на радиосигнала на дронове, могат да бъдат допълнение, но не можем да разчитаме само на тях. Те трябва задължително да бъдат комбинирани за войсковото използване с дронове с кинетични възможности, които да могат да стрелят с различни видове въоръжения, интегрирани с тях.
Не изключваме и работата по наземните дронове. Те са наш основен фокус за 2027 г.
– Как се развиват другите проекти в СВ, свързани с придобиването на екипировка, техника, въоръжение – например за 155-мм гаубици, за ракетната система за залпов огън, за новия модел пистолет 9х19 и други?
– За индивидуалното оборудване нещата тръгнаха и се движат. За пистолета има договор. Очакваме в следващите 1-2 месеца практическата доставка на първата половина от количеството. Втората половина ще бъде през 2027 г. По отношение на снайперите, за които бях споменал миналата година – стартирала е процедура за придобиване, което се движи от дирекция „Логистика” в МО. Проектът е през агенцията за придобиване на НАТО. По същия път е и придобиването на няколкостотин броя пушки 12-ти калибър, заедно с боеприпаси за тях. Те са специализирани и са част от елемента за непосредствена защита, включително от дронове, на пехотата и формированията, непосредствено заплашени от различни видове безпилотни апарати, а и за други дейности.
Говорейки за по-големите проекти – в момента вървят преговорите за три дивизиона 155 мм гаубици, напълно оборудвани – с командването, софтуерите, системата за управление на огъня, самите гаубици. Те са по програмата SAFE. През декември договорът би трябвало да е факт. Година и нещо след това ще започнат да пристигат първите гаубици и ще стартира тази подготовка, както сега я виждаме със страйкърите.
Проектът за ракетните системи за залпов огън (РСЗО) е на същия етап. В момента преговаряме отново по SAFE да бъде придобиването. Тук държа да отбележа – много хора бъркат РСЗО-то, въпреки че абревиатурата е същата, с това, което притежаваме – системите „Град” (които са реактивни системи за залпов огън – също РСЗО – б. р.). Но при РСЗО-то, което ще придобием, говорим за способности на няколкостотин километра. В момента провеждаме техническите разговори, като в началото на следващата година се надявам евентуално да влезем в преговори и, може би, втората половина на годината да имаме договор и да чакаме само тяхната доставка, обучение и въвеждане в експлоатация.
Това, което ни е наистина много важно и трябва да го стартираме възможно най-скоро е ПВО-то (противовъздушната отбрана – б. р.) на войските. То не е с такава голяма дълбочина, както, примерно, ПВО-то на страната, което е във ВВС. Но ПВО-то на СВ е много комплексно и многобройно, защото би трябвало да бъде многослойно, с голяма мобилност и възможност за развръщане във всяка една точка.
– От какво още имат нужда Сухопътните войски – най-големия вид въоръжени сили, за да са на висотата на гръбнак на армията от 21 век и да бъдат привлекателна институция за военна кариера на личния състав?
– Първо, СВ се нуждаят от способни и мотивирани хора. Не само от брой хора. Второ – СВ се нуждаят от много неща, заради това 30-40-годишно забавяне. Затова, както казах в началото, говорим за трансформация.
Способен и мотивиран е човекът, който е подготвен. За да се подготви, той трябва да влезе в целия процес на подготовка и тренировка. Когато си способен, ти си и мотивиран, можеш да изпълниш дадената задача. А ако ти искаш да изпълниш този тип задача и да получиш тази подготовка, ти трябва да имаш мотивировката да влезеш в стоя и да бъдеш при нас. Така го разбирам аз. Няма как някой да стане способен и мотивиран от въздуха. Той идва при нас като бял лист. Ние започваме да пишем на този бял лист заедно с него. Когато напишем белия лист, тогава той вече има способности и трябва да има увереност, че може да изпълни това, за което носи службата и униформата.
Политика за поверителност Политика за Бисквитки